Чума по пилетата. Атанас Стоев

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЛЕТВИТЕ НА БАБА

Агне за курбан си, сине, дето в град си ни довлякъл.
Бащин дом и край заряза, да се мъкнем в прахоляка.
Вятърът да те завее, тука да не се завърнеш.
Господ нека да те стори за земята ни кахърен!
Дано враговете твои хлябът ти да ги убие.
Ежбите им като змии кръвнината им да пият!
Живот дълъг да живеят, благ ден, сине, да не видят!
Заран гузни да се будят; да си лягат със обиди!
Името им да пребъде като зло - родило злото!
Който мине да ги плювва и да ги чегърка с нокът!
Лек за болките да нямат; да се сгърчи в тях душата!
Място да не си намерят, тясна да им е земята!
Никой вяра да им няма, дума да не си продумат!
От тях всеки да се пази, както пазят се от чума!
Пилетата от ръката хляба в старост да им вземат!
Рогове да им поникнат и за сън да нямат време!
Сол и хляб да нямат вкъщи, с кърпа брашно да купуват!
Трици, трици да замесват и самотни да старуват!
Улав с ум да им помага, сляп да им показва пътя!
Фармасони да ги смятат и да изтече умът им!
Харам да им са парите, харам да им са къщята!
Цигани да им почукат за женитба на вратата!
Чоглави да ходят вечно! В кръчмата когато влязат,
Шубата си да пропият, просяци да си излязат!
Щавени да са в лицето, а в снагата като тъпан!
Ъглов гробът им да бъде, който мине - да го тъпче!
Юда в сън да ги целува! Целите да станат рани!
Язика ми да изсъхне, ако клетва ги не хване!